-Ti си
твърде амбициозна 
- сладка
- симпатична!
- създаваше някакво оживление, когато се появяваше…
какви са ролите на
депресивните?
социални
психологични
хистеричните?
защитните им механизми?
депресивни:
идеализация
идентификация
хистерични:
изтласкване
регрес
отменяне
Az съм
Az съм
- депресивно-хистерична личност с известни натрапливости и шизоидна маска.
Субективни и обективни измерения на Аз-а/Мийд, Пирандело/. I, Me, Self
„жестът не е значещ, когато реакцията на другия организъм на него не посочва на правещия го на какво реагира другият.“ (Джордж Мийд, „Разум, Аз и Общество“, ЕА, 1997 г., стр. 147)
„трябваше да призная, че не се виждах със собствените си очи и без чуждия поглед не можех да кажа какъв съм;“(Л.Пирандело, „Някой, никой, 100 хиляди“, Хемус, 1997, стр. 110)
При сблъсъка на две субективни, единственото обективно е илюзията за тяхната среща…
Всеки акт е социален.
- Ти си луда! – реагира бивша колежка на обяснението ми, че не съм с кола, а с колело.
- Караш колело в кой месец…8-мия?!
- 8-мия, усмихнах се глупаво и през ума ми не мина нито една от следните мисли „не можеш да ме разбереш“, „никога не си ме разбирала“, само „всъщност бързах, и това е най-бързият начин да се придвижа…“
Разликата между субективното значение на карането на велосипед от жена в напреданала бременност и социалната заявка на същото е зейнала пропаст. Кое всъщност е обективно – това, че тя бързала и затова решила да се придвижи по този начин или във възприемането, че велосипед и бременност са съвместими единствено в полето на лудостта. Двете субективни се разминават като кръстосани прави – само проекцията на едната може да пресече другата и обратното – двете се намират в съвършено различни равнини.
Цинични отражения
March 8th, 2007
- Жена с минало…
(- ебава се, всеки има минало)
- Тъжна
(- хвана ме)
- Симпатична
(- това се казва, за да не кажеш грозна)
-…дълбока…това е думата, която търсех!
(- не повече от дължината на пениса ти)
Who? Me?
„На кого да кажа ‘аз’?“ (П., 130)
I
Кое ме описва най-точно?
„За бога нима не съществуват конкретни факти?…време, пространство – дадености, съдба, щастие, случаи…форма…постъпките…Но какво искате да кажете с всичко това? Че постъпките, както и формите определят моя или вашия облик? (П., 65-66)“
- what am i?| какво съм аз?
July 5th, 2007
- experience?! | опит!
my?self
SELF
I. 1. собствена личност, (собствено) аз
3. същност, същина
III. pref само-, себе-, на/в себе си
„вози тухли, вози вар, кара всякакъв товар“ (детска песен)
„всяко откритие започва с преживявания, които трябва да се формулират като биография на откривателя“ (бележка под линия, Мийд, 95)
„Ето че станах ‘някой’“ (Пирандело, стр.127)
„Най-сетне в мен се бе пробудило някакво чувство, ето това чувство, подкрепяно от волята, която ми даваше (почувствах го още тогава с известна тревога и недоверие) същата упорита самоувереност, каквато притежаваха другите – сляпа и непроницаема като камък.“ (Пирандело,124)
„съзнанието за началото на действието е онова, което той интерпретира като собствена воля да действа. Има съзнание само за някои процеси, които протичат.“ (Мийд, 80)
По ръба на реалността
May 23rd, 2007
see_me_cryin
- Ти си много як филм.
- А ти си главното бездействащо лице в него.
„При наличието на достатъчно сложна централна нервна система можем да открием безкраен брой реакции, които могат да са не само непосредствени, но и отложени, а като отложени могат вече да влияят върху настоящото ни поведение.“ (Мийд, 154)
ME
1. pers косвен падеж от I, (на) мене, ме, ми
„всеки миг умирам и се раждам отново, без да си спомням миналото: жив и цялостен, не вече в себе си, а във всяко нещо около мен“ (П.169)
„Ние винаги осъзнаваме какво сме направили, но никога какво правим в момента.“ (Мийд, 73)
от/за психодрама практици
According to Moreno the place of
the self, its locus, is spontaneity.
When spontaneity is on a zero level,
then so is the self. When spontaneity
decreases, so does the self. And vice
versa: when spontaneity increases,
then the self grows as well. The self is
like a river that emerges from
spontaneity.
Christina Hagelthorn, TELE, стр. 10
The structure of the self is for
Moreno like a bunch of private and
collective roles.
Christina Hagelthorn, TELE, стр. 10
Psychodramatic Bodywork (reg
trademark) combines two forms of
psychotherapy: psychodrama and
bodywork.
TELE, стр. 18
Susan Aaron is the creator of
Psychodramatic Bodywork (reg
trademark), a Canadian certified
director of psychodrama, a
registered massage therapist and
Reiki Master. For 20 years Susan’s
training and workshops have
transformed people from Canada,
the US and Europe
www.youremotions.com
TELE, стр. 18
To join the International Playback Theatre Network
or be put on the e-list for info on playback theatre,
contact the member of IPTNBoard
& IPTN-Secretary
Western Europe: Juergen
Schoo
E-mail: schoo@gmx.li Tel. +49
(0)30 23367105
or
IPTN-Secretary United
Kingdom: Veronica Needa
E-mail: vneeda@gmail.com
TELE, стр. 19
One session, Zerka was directing a
suicidal girl. She instructed her to go
up on stage and be dead for as long
as she wanted.
Marcia Karp, TELE, стр. 20
We were told to remain
still. The lights were pale blue. After
what seemed an interminable time,
ten minutes or so, my dog, Samantha,
got up from under my chair, walked
slowly up on stage, licked the woman
on the cheek and came back and sat
under my chair.
The girl burst out crying and said she
wanted to come back to being alive.
The tenderness she felt in the lick was
what she wanted for years. The dog
did it for all of us.
Marcia Karp, TELE, стр. 20
ensure all their work is grounded in
humanistic principles, which
acknowledge the integrity and value
of all people
Registrants need to ensure they
do not use their professional work
primarily to satisfy their own
emotional needs.
BPA Ethics for Practice (2008), TELE, стр. 22
Professional Liability insurance protects you in the event of legal action against you as a result of your work. It would
pay for any damages awarded against you, and the legal costs for defending the claim, including access to a
specialist solicitor where required.
реклама, TELE, стр. 24
Всичко е език
„С букви и с думи не може да се каже нищо. Понякога написвам една гръцка буква, “тета” или “омега”, и като извия малко перото, буквата се сдобива с опашка, превръща се в риба и в една секунда напомня за всички потоци и реки на света…”
Херман Хесе “ Нарцис и Голдмунд”, Изд. “Хемус” 1995г. – стр. 63-64
- детето се ражда, потопено в отношенията между двамата, любовните думи, които си обменят мъжа и жената, когато решават да прaвят дете и преди това…потопено в тези думи на двойката и на другите по време на бременността“
д-р Давид Йерохам, лекция първа от „Човекът в контекста“, 17 май, 2009 г.
- мамо, кажи ми: яна, как си?
- яна, как си?
- добе, мамо
от разговор на 4-годишно момиче с майка си
„То (страданието) трябва да се обговори. Когато говорим, страданието, нагоните, свързани с него, се успокояват в резултат от срещата с някого, който слуша.“
Франсоаз Долто „Всичко е език“, стр. 105, ИК Колибри 2006 г.
- Можеш да мислиш!
Диана Циркова, по време на изпитна сесия за курса “Тълкуване на приказки”
„‘Хората са дълбоко ирационални, когато вземат решения. Трябва да разберете какво се случва в мозъка на вашите потребители, защото няма значение какво казват те, а какво чувстват’, обърна внимание брандинг консултантът Мартин Линдстрьом, чиято книга за психологията на пазаруването Buyology е световен бестселър.“
статия във вестник Дневник за Marketing Innovation Forum 2009
- брътвежи…
студент по артистични психо-социални практики в курса “Въведение в действените методи и подходи”
- не е ли странно как успяваме да си предаваме идеи. Сега, мисля, че те разбрах, но дали съм?!
реплика от разговор между двама приятели
“Психотерапия означава да кажеш: С всичко, което правиш, ти искаш да ми кажеш нещо и аз се опитвам да разбера какво е то.”
Франсоаз Долто „Всичко е език“, стр. 133, ИК Колибри 2006 г.
“При възрастните някои аналитични сесии протичат при пълно мълчание. При децата също има сесии, които протичат при пълно мълчание, в смисъл на вербално мълчание с много интензивно общуване.”
Франсоаз Долто „Всичко е език“, стр. 135-136, ИК Колибри 2006 г.
- спрях да ти се сърдя още когато те докоснах по корема, там, но ти продължи да крещиш и аз се отказах да те омилостивявам…
изясняване между влюбени
- не се чувствам
в отговор на въпроса как се чувстваш
- не ми беше никак смешно, радвах се, че не съм на нейно място
коментар за шега вместо отговор на въпроса как се чувстваш, но на следващия ден
- тихо, и ми става по-тихо
в отговор на въпроса как се чувстваш – младежът, на чието рамо стои ръката на момичето, което се разгневи преди малко
- чувствам, че мога да се опра на него
премълчано в отговор на въпроса как се чувстваш, докато отпуска ръка на рамото му и балансира тежестта на тялото си така, че да не припадне
“Дотолкова свикнали с удобството на илюзията за свързаност, което създава езика, се впускаме в псевдо-съдържателни разговори с и без повод.”
от студентски опит за есе по темата за езика и употребата му
“Основната теория на Фройд за връзката между образ, мисъл и език е типична за 19 и ранния 20 век. Мисълта започва в усещането. С развитието на децата визуалните сензорни данни (визуални образи) започват да се свързват с лингвистични описания. Последните се интернализират и стават ментални, визуални образи, с които мисълта се свързва. Противопоставянето, асоциациите, сравнението в тази банка от образи и лингвистична информация дава умението за мислене. Когато мисълта излиза с вербално изразяване, субектът предоставя на слушателя подробностите около тези вътрешни процеси.”
трети линк в гугъл търсене по темата „Фройд за езика“:
Freud: Causality, Language, and Images
- Тя ползва понятия като „истина“! „Трябва да се каже истината“!
споделено впечатление от Франсоаз Долто
„Ирис, дума означаваща „да говориш, да кажеш“, персонифицирана като дъгата, чийто цветове се обтягат по небето, за да свържат небесата и земята. Ролята й е на медиатор между божественото или необяснимото и човешкото. Като „дума“, Ирис показва пътя между необяснимите, първичните, учудващи образи, които човешките същества срещат и начина, по който се опитват да ги разберат в конкретните реалности на човешкия свят.“
Ernesto Grassi: Types of Speech, p.156, from Contemporary Perspectives on Rhetoric; Sonia K. Foss, Karen A.Foss, Robert Trapp, Waveland press, 1991
- в сферата на контекста има някакъв тътен
последно изречение от записки от първата лекция от курса „Човекът в контекста“
„Граси (Grassi) демонстрира разликата между реторична и рационална реч като прави аналогия с монолога и диалога. Той счита рационалната реч за монологична, защото няма нужда да взаимодейства с обстоятелствата на ситуацията с оглед на това да продължи…“
Ernesto Grassi: Types of Speech, p.157, from Contemporary Perspectives on Rhetoric; Sonia K. Foss, Karen A.Foss, Robert Trapp, Waveland press, 1991
- yesterday is history,
- исках да го замаскирам, да е повече като приказка, а то стана истинска семейна история
- това е една изкуствено дружелюбна среда
- конкуренция
- търсене
- недоверие
- тя беше по-силна
- ние й пречехме
- по-безотговорен, фриволен начин на търсене
- исках да потанцуваме (упражнявах се…)
- но, аз…
- трагедията на търсенето
- в търсене на трагедията
- къде е трагедията?
- първата история беше по-трагична
- а втората?
- следобедни искри в погледа
- обличаме в думи
- това мълчание е много интересно
- какво се опитваме да правим
- само смяната на отношението й проработи за промяна на историята
tomorrow is a mistery,
- няма нищо случайно
- учителят по дзен
- индианецът
- медитиращата жена
- английската кралица
- ангелът
- човекът с пилата
- вълшебницата в нощта
- детето, което рови в пясъка
- танцьорката
- любовникът
- чайката
- иазбяхтам
- отвориочички
- детето от квартала
- аз
- моята приятелка
- майка ми, която сготви супа
- 8-месечната ми дъщеря
- момичето с чадъра
- клошаря
- бащата с шапката
- бащата-алкохолик
- бащата-пътешественик
- бащата-пиянка, работоспособен
- сестрата в пубертета
- по-голямата сестра-циникът
- бабата – the perfect caregiver
- жената в 50-те, загубила мъжа си – the mourner
- the innocent, child
- планината
- племето
- 6 characters in search of an author
- Пиер Кюри
and today is a gift.
- още един стол
that’s why it is called present.
the body precedes the mind
„playback theatre relies less on words than both psychodrama and TO. In a classic playback performance, there will be no sharing, no discussion; and no search for a solution or a cure–just another story. Thus the playback dramatic process, integrally relying on image, sound, and rhythm, embodies narrative at a level that aims to be deeper than conscious thought. Tellers often find themselves impelled to tell a core story for themselves and the witnesses. Such moments, intensely dramatic, provide a kind of creative surprise for performers and audience alike. The result is social change akin to that described by Turner in his concept of social drama.„ Jonathan Fox
„Turner noted that in liminality, the transitional state between two phases, individuals were „betwixt and between“: they did not belong to the society that they previously were a part of and they were not yet reincorporated into that society. Liminality is a limbo, an ambiguous period characterized by humility, seclusion, tests, sexual ambiguity, and communitas. Communitas is defined as an unstructured community where all members are equal.“ a wiki note on Victor Turner
„Turner spent his career exploring rituals… rites of passage….“ a wiki note on Victor Turner
Цитатът на Fox от сравнението, което прави между плейбек театъра, психодрамата и театъра на подтиснатите много ме впечатли. Препратката му към Търнър ме накара да мисля за влиянието, което един изследовател на религиозни ритуали и такива за преход е могъл да има върху концепцията на плейбек театъра. Ритуалността в плейбек театъра – ритуал на спонтанността, ритуал за спонтанността? Каква е целта?
Ритуалът в съществото си е повторение, което цели да подсили ефекта от преживяването на участниците в него.
Рамката на ритуала действа като контрапункт на спонтанността на действието в плейбек представлението. Редуването на повтарящи се съгласувани действия с моменти на тотална непредвидимост добавя стойност и на двете.
Изглежда целта е повторението и спонтанността да резонират в атмосферата на един своеобразен ритуал на преминаване, да се създаде лиминално пространство, в което се всички участници осъществяваме някаква промяна. Промяна на възгледите ни за историите ни и тяхната значимост, за действието и бездействието, за тялото и езика, за мига и преживяването на тук и сега.
Противопоставянето на повторение и спонтанност препраща и към усещането ни за ежедневието ни като поредица от неизбежно повтарящи се събития в комбинация с предизвикателството да сме творци на всеки свой момент.
Ритуалното натоварване на момента в плейбек представлението върши за участниците работата за достигане до подобно осъзнаване и вероятно така се постига социалната промяна, за която споменава Fox в горния цитат.
Ритуалното разказване и отиграване на истории осмисля и придава тежест на всяко споделено преживяване. Същевременно самият Fox казва: „no search for solution or cure, just another story“?!. Просто обикновени истории като тази за човекa, който с лист хартия пренесе една бубулечка от тротоара до парка, а тя падна на средата на натоварения булевард, но той се наведе и я качи отново на транспортното й средство, решен да я „спаси“; или другата – за майката, която стои зад ивалидната количка с 8-годишния й син, притеснявайки се за него, оправяйки косата му с една ръка, докато с друга държи джоб с документи и за това как никой на бързия тротоар не спря да си говори с нея. История след история в пространство за ритуализирано споделяне на истории, чиято цел е да ни преведат през прехода на промяната – преход, който се характеризира със смирението на актьорите; изпитанията, за публика и актьори; сексуалната неопределеност на отиграващите; изолацията до мига, в който влизаш в действие като разказвач или играещ; участието на публика и актьори в общество на равнопоставени – всички изложени на еднакъв риск от провал и неприемане – и разказвачи, и актьори, и музикант, и кондуктор. И все пак всички обхванати в ритуалната магия на пространството за преход, чиято цел е постигането на социална промяна.
Каква по-голяма социална промяна от придобиването на повсеместно усещане за отговорността ни на творци на собствения си живот и за ценене на опита на другите и на всеки момент?
Можеш ли да разкажеш един живот в три изречения?
- да
- трудно ми се струва
- еее три изречения са много
- добре опитай с Исус, той е достатъчно добре познат
- той не е човек, той е бог
- и какво от това – има история с начало и край…
- бог станал човек и после пак бог
- добре имаш две изречения дотук
- той е слязъл на земята
- три
Денят на охлюва
история за охлюв на средата на павираната улица, преди дъжда, и гума на колело, която минава близко до къщата на охлюва
- имаше ли охлюв в тази черупка
- беше много добра като корубата на охлюва
- това беше истински охлюв
- щом е в средата няма нужда от „спасяване“
Каква беше твоята тайна?
- за знаците, които светът ти дава
- за порното в мислите ти, преди да свържеш/свършиш
- за изискващите ти родители и за опита ти да станеш най-добър за тях
- за желанието ти да си съвършена
- за баща ти, който видя с друга жена и това че харесваш порно със сюжет изневяра
- за данчо, когото биеха, и ти не се намеси веднага, защото те беше страх
- за психично болния ти брат
- за хомосексуалността ти
- за любовника ти
- за целувката с друг мъж, седмица преди сватбата
- за страхът ти от тишината и спокойствието, когато идват бубулечките и те давят
- за това, че се дефлорира сама
- за опитът ти да се убиеш
- това не е никаква тайна
- не беше точно така, както го написах
- усетих се разбрана, до последното изречение
- не бях удовлетворена
- имаше нещо мое,
- какво чувстваш?
- опитай се да задържиш това, което ти казвам – не го отхвърляй веднага
- какво е да живееш с такава тайна?
